The Big Bang Project

След дълго отсъствие от блога от моя страна, сега с удоволствие Ви представям снимки от един много готин проект, който съвсем наскоро Strangera, заедно с куп готини хора, осъществи ;)

Видеото на целия проект, както и повече информация за него, може да намерите тук ;)

Програмата „Аз мога повече“

„Аз мога повече“ с много търпение… и топли дрехи.

Снимката е правена точно по средата на опашката, назад има още толкова хора

Тази година се амбицирах да кандидатствам в програмата. Една колежка също беше решила да кандидатства, което беше супер, защото поне щяхме да си правим компания. Всичко беше точно – видяхме какви заявления и документи са необходими, подготвихме всичко и една студена и мрачна сутрин, 3 дни преди последния срок, решихме да подадем документите. Тук е мястото да уточня, че Бюрото по труда, в което може да се подадат документи беше или по местоживеене, или по месторабота. Това беше описано съвсем ясно тук. Нямаше условия, просто или-или. Явно, на който където му е по-удобно. След кратко проучване, видях, че ние трябва да посетим БПТ Възраждане. Аз пристигнах първа и влизайки в двора… каква изненада, около 60-70 човека преди мен (ако правилно се ориентирам, може и повече да са били). Предните дни бях дочула, че доста се чака, но по някаква причина бях игнорирала предупрежденията… не че щях да се наредя на опашка от около 6 часа сутринта, както първите заели места… Но все пак… както каза едно момиче зад мен „Все пак всички сме работещи хора“… никой реално няма време да се реди и да чака часове! Разбира се, изкоментирахме въпроса толкова ли щеше да е сложно всичко да се направи онлайн… уви, явно да. Няма да коментирам тази тема, явно има много логично обяснение отстрана на вземащите тези решения, защо всичко се случва безумно бавно и абсурдно.
От друга страна, времето вече не беше толкова приятно и съотвено в 8:20 сутринта беше 1 градус. До времето, в което колежката пристигна – около 10 часа приблизително, аз вече не си усещах пръстите на краката. Час и половина стоене на почти едно място при нулеви температури… толкова не ми е било студено от години. Но, както и да е, това пак не е по вина на управляващите ни, все пак какво да направят – явно е, че не може тези неща да се случват В някоя сграда, ами че всичко трябва да бъде изнесено на двора, където служителите си паркират колите.
Около 11 часа слънцето се показа, освестих се малко и с нови сили продълихме дългото чакане.
Отнесох се… просто си спомних ужаса… връщам се към същественото:

В крайна сметка, след около 2 – 2 и половина часа чакане, дойде и нашия ред.
Само да вметна, не съм от София попринцип, но постоянното ми местожителство вече се води тук. Колежката не си е сменяла документите и няма жълт лист за временно местожителство.
Та, всъщност какво се случва. Малко преди да влезем, от чакащите пред нас, стана ясно, че заявления се подавали само по местоживеене!! Чакайте малко? Как така? В сайта пише, че се подават или по местоживеене, или по месторабота. Повечето хора бяха дошли от адрес по месторабота, просто защото не са с адресна регистрация в София. За мен лично нямаше значение, така или иначе се водя от София, но доста други хора останаха объркани. Съотвено до последно всички си мислеха, че нещо е объркано и като влязат, няма да има проблем да си подадат документите. Еми да, ама не. Влизайки вътре, в топлата стая на ДВЕТЕ лелки, които приемаха заявленията, ни обясниха, че това било спуснато същата сутрин и те нищо не можели да направят. Ама естествено! Те не са виновни. Всъщност, обясниха, че не можело да се подават заявления по месторабота от началото на тазгодишната кампания, но някой просто не бил обновил сайта!!! Т.е. в един момент се оказва, че всички хора, които са минали преди нас и не са с регистрация в София, но са си подали вече заявленията, просто ще получат едно НЕ! И никой нищо не можел да направи. (Това са думите на лелките в топлата стая.)
Честно казано, колежката се чудеше на кое повече да се ядосва:
1. Че е чакала 1 час за НИЩО;
2. Че тепърва трябва да се разправя с бюрократични глупости, та евентуално да успее да си изкара жълт лист и после пак да чака два часа на опашка за подаване на документи;
3. Или като цяло на абсолютната ГЛУПОСТ, че някой някъде е пропуснал тази малка и незначителна подробност, която прави нещата много по-сложни.
…………………….

Хората бяха бясни. Аз също. Да, подадох си документите, само че до мен в продължение на 2 часа стояха хора, които накрая бяха тотално обезсърчени и ядосани след всичко това. Стана ми наистина гадно за тях. Надявам се да са успели да си вземат необходимите документи и да са кандидатствали. Съжалявам за баналността, но това е абсурдно. Безотговорно.

P.S. След цял ден разправии и по ред причини, колежката не успя да си изкара въпросния жълт лист и не успя да подаде документи по програмата „Аз мога повече“.

P.S.2 Сега поглеждам, че информацията така и не е била ъпдейтната.

Олимпийският стадион 2012

Тъй като за съжаление не мога да присъствам на тазгодишните Олимпийски игри, реших да споделя вълнението си като публикувам снимка на стадиона…. ама не баш :)

Олимпийски стадион, London 2012

A great photograph is one that fully expresses what one feels, in the deepest sense, about what is being photographed, and is, thereby, a true manifestation of what one feels about life in its entirety //Ansel Adams

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 618 other followers